Един от най-същественоте проблеми, които заплашват парламентарните избори на 4 април,

Един от най-същественоте проблеми, които заплашват парламентарните избори на 4 април, само че остана е, че идният избор ще бъде по-непрозрачен спрямо предходните. Причината е в, признати в края на 2020 година С измененията отпадна задължението на секционните изборни комисии (СИК) да попълнят редица данни в протоколите с изборните резултати.

Преди общият брой на гласоподавателите в изборния лист и броят на тези, които бяха вписвани в спомагателната страница на листата в изборния ден, бяха отбелязвани в протокола на обособени редове. След измененията тези две цифри ще влизат в обща рубрика, което няма да разреши да се разбере какъв брой от гласоподавателите са били отразени в предварителния лист и какъв брой са били дописани в него в изборния ден. А това е информация, която е нужна поради огромния неуреден проблем с истинността на изборните описи. Също по този начин, редица други данни, които до момента бяха вписвани поотделно, към този момент ще бъдат събирани дружно – другите типове недействителни бюлетини, сбърканите бюлетини, унищожените от СИК бюлетини. Така се губи информация за другите аргументи, които вършат бюлетините невалидни. Няма да се вписват настрана и неизползваните бюлетини. Отпадна и разбивката на недействителните гласове по кандидатски листи – по този начин няма да знаем на кои партии се падат най-вече невалидни бюлетини.

ОПРАВДАНИЯТА

 

Управляващите оправдаха предложенията си с аргумента, че е належащо да се опростят протоколите, с цел да се улесни работата на секционните комисии и да се намали огромният брой неточности. „ Следва да се подчертае, че броят на унищожените, сбърканите и трите типа недействителни бюлетини е пренебрежимо дребен, заради което вписването им поотделно на независими редове е ненужно и единствено утежнява секционния протокол, без да носи някаква информация ”, пишеше в към законопроекта. Управляващите твърдяха, че са почерпили своите доводи от предложенията за възстановяване на изборното законодателство, направени от Централната изборна комисия (ЦИК).

Заслужава да се цитира в цялост обяснението на ГЕРБ за какво не би трябвало да се разказват невалидните гласове, подадени за другите участници в изборите: „ Практиката до момента по всички типове избори сподели, че това е неработещо. На първо място, сходно систематизиране на недействителните гласове няма никакво отношение към изборния резултат. На второ място, някои секционни изборни комисии в реалност не правят действително това систематизиране и вписват нули във всички полета, макар извършеното образование. На последващо място, контролата в секционния протокол, обвързвана с разпределението на недействителните гласове по партии, е измежду най-често сбърканите протоколи. Също по този начин, записаните в протоколите данни от разпределението на недействителните гласове по кандидатски листи се разграничават толкоз доста от действителните данни, че единствено могат да доведат откривателите до неправилни заключения. ” Този коментар разкрива освен отношението на партията към обществената информация от изборния развой, само че и слабата подготовка и работа на изборната администрация.

СЪПРОТИВАТА

 

Поправките бяха импортирани от ГЕРБ през август 2020 година и дефинитивно влязоха  в действие през октомври. Не получиха особена публичност, защото главният проблем тогава беше машинното гласоподаване. Тези съответни промени обаче попаднаха във ветото, което на законодателната самодейност на ръководещите. В претекстовете си президентът акцентира, че резултатът от измененията ще бъде тъкмо противоположният на оповестените от ГЕРБ: „ Предвиденото официално сливане на графи в секционните протоколи на процедура не би улеснило работата на членовете на секционните изборни комисии по повод обработката на данните за недействителните бюлетини..., за сбърканите бюлетини и унищожените от секционната комисия бюлетини. Напротив, основава се нужда от спомагателни механически интервенции, свързани със сумиране на общия брой на тези типове бюлетини, който следва да бъде отразен в протоколите. Не е без значение, че с „ облекчените “ протоколи страната се отхвърля от информация, която да способства за по-добра организация на идващите избори и повишение на обучителните действия. ”

На „ опростяването ” на протоколите се при разглеждането на предлагането в пленарната зала на Народното събрание. „ Има разлика дали се изписват данните поредно в разнообразни редове, или се вписват в куп. Това разбирате ли го – че когато ги съберете, губите информация? Ясно ли е това, или не е ясно? ”, обърна се внезапно соцдепутатът Крум Зарков към ръководещите по казуса.

Казусът беше обиден и от неправителствения сектор. От Асоциация „ Прозрачност без граници ”  по измененията в Изборния кодекс, че протоколите „ съдържат прекалено много ненужни данни, затрудняват членовете на комисиите при попълването и основават условия за неволни неточности. Същевременно това опростяване лимитира опция за гласност на данни, които имат значимо значение за публичния надзор върху работата на секционните комисии. Такива са да вземем за пример данните за броя на неизползваните бюлетини. ”

Всички тези съображения обаче не доближиха до депутатите от ГЕРБ, които прокараха измененията съгласно първичния си план. Последиците ще станат забележими след провеждането на изборите.